К А К ?

или к а к ? вземаме решения

Представи си, че пред теб има две черни кутии - напълно еднакви на вид и на еднакво разстояние - едната отляво, другата отдясно. В този момент трябва да избереш коя от двете да вземеш. За разлика от Буридановото магаре, което е готово да умре от глад, защото не може да реши, човек всекидневно решава. Дори по много пъти на ден ние правим избора наляво или надясно - често пъти толкова автоматизирано, че въобще не забелязваме да сме били изправени пред избор и да сме взели решения.

Хората взимат решения непрекъснато. Някои от тях са толкова дребни, че наистина не си заслужава да им отделяме съзнателно внимание - други определят съдбата ни за години напред - или ако става дума за бизнес среда - могат да предопределят съдбата на една сделка, на една организация, нейния успех или провал. Големите решения се вземат като че ли след голямо обмисляне, обсъждане и претегляне на положителните и отрицателните страни, на възможните последици. Така е - но само на теория; само като че ли. Важността на едно решение не определя модела, по който го взимаме и ни прави само като че ли по-съзнателни.

Решаваме основно несъзнавано, според алгоритмите, които вече сме създали - може би още в ранното детство - в себе си.

Продължава тук →

к а к ? става така, че бъркаме, когато избираме

Някъде в третото си десетилетие човешкият мозък е добре смазана машина, която може да изпълнява програмите си без да бърка. Имало е достатъчно време да се изработят, проверят и улегнат алгоритмите. Отстранени са големите несъответствия и програмата е вече във вид, който да изпълнява успешно функциите си през целия ни живот - на прага на решението да подбира информацията от околната среда, да извършва с нея всички необходими операции по сортиране, отхвърляне, филтриране, съпоставяне, съчленяване, промяна, за да може на изхода - в самия миг на вземане на решението да изхвърли като резултат единицата - да или нулата - не.

Задачата на вътрешната ни програма за вземане на решения е точно в това - да обработва достъпната във външния свят и в паметта информация по отношение на избора и да прецени отговаря ли резултата на нашите цели, убеждения и ценностти - значи ДА или не отговаря - значи НЕ.

Защо тогава, въпреки това съвършено и добре тренирано компютърче в главата, човек продължава да бърка? Не трябва ли в един момент вътрешните програми да могат да реагират на всяко изменение и във всеки момент да дават верния резултат?

Продължава тук →

к а к ? моделите на мислене решават вместо фактите

Но ето че вратите се затварят, конвейрът тръгва, пакетите с информация са по своя вътрешнозаводски цикъл. И този цикъл не е случаен. В никоя фабрика процесът на превръщане на суровината в готова продукция не е разбира се оставен на случайността. Съществува строга и добре отработена технология на всяка отделна стъпка от производствения процес. Добре дошли в цеха на сортировачките!

Продължава тук →

к а к ? метапрограмите контролират постъпките ни

Една разновидност на метапрограмата “По посока към - надалеч от” решава имаме ли нужда от ритник, за да направим нещо. Хората се делят на пасивни и проактивни не защото са го измислили психолозите, а защото вътрешните им програми обработват и сортират информацията по единия или другия начин. Едни въртят света, а други чакат да ги завърти. Ако слушате внимателно езика - този най-точен индикатор на вътрешния свят, ще чуете в речта на едни преди всичко пасивни и конюнктивни форми, дълги, заплетени и неопределени изречения - това не е признак нито на висока образованост, нито на дълбока нерешителност, а само мерило за изпълняваната в мозъка метапрограма. Други пък говорят кратко и ясно, с много глаголи и от първо лице. Изреченията са обикновено завършени и не оставят място за двусмислици. Това е езикът, който е предпочитан в западната бизнес култура, докато изтокът определено е по-настроен да приеме другата езикова форма като подходяща за сключване на сделки. Това разбира се е една груба стереотипизация, но от нея се разбира как разликата в метапрограмите може да доведе до нарушаване - или въобще несбъдване - на процеса на комуникация.

От човек, който постъпва на работа на запад например не се очаква да се представя с “Този проблем можеше да бъде решен като се обсъдиха тесните страни в проекта и се обърна внимание на… “, а с - “Аз реших проблема и донесох на компанията печалба от…”. Всъщност става дума за едно и също действие, за една и съща работа, но презентирана на езика на двата полюса в метапрограмата “Реактивен - Про-активен“. Продължава тук →

к а к ? да забележим онова, което виждат другите

Какво забелязвате най-напред, когато видите една картина? Общото настроение или някой малък детайл в долния десен ъгъл? Какво чувате най-напред на концерт? Общото звучене на оркестъра или детайли от изпълнението на някой от музикантите? Какво усещате най-напред при допир с някаква повърхност? Общия строеж на материята или някоя малка изпъкналост, неравност, грапавина?

Не всичко, което виждаме, забелязваме. Метамоделите ни са като вече построени във вътрешния ни свят пътища, които водят от входа на сетивните възприятия до центъра за вземане на решения. И всеки от тях е пригоден само за специални превозни средства. По теснолинейка не могат да се движат широкорелсови вагони. Няма как по асфалт да върви трамвай. Продължава тук →

К а к? превръщаме навика в авторитет

Метамоделите за сортиране на информация са като навици за мозъка - те действуват независимо от същността на решението и от това колко важно е то. Алгоритмите са повтаряни толкова пъти, че са напълно автоматизирани.
Дали човек взема много важни решения - като например в какво да инвестира парите си - или съвсем дребни решения - например къде да отиде на ресторант тази вечер, стъпките по събиране на информация и процесът на обработването й са същите.
Така е и с моделът за авторитета. По отношение на това кой е авторитетът за тях, когато събират информация, хората отново са на някоя от ширините между двата полюса - вярвам само на висококомпетенти източници или - аз съм единственият висококомпетентен източник, на когото вярвам.

Продължава тук →